Ботевград.com

Град Ботевград е разположен в средата на едноименната котловина, която местно то население нарича "жлеба" или "коритото". През града тече Стара река, която тук събира притоците си Ечемишка река и Стубленска, преди да се влее в р. Бебреш. Надморската височина на града е 350 г,... Наследник е на средновековния град Зелин и попътното селце Самунджиево, прочуто с хубавите самуни хляб. Това е сравнително нов град, основан в 1866 г. по нареждане на русчушкия валия Мидхат паша, когато бил преместен пътят от Русчук за София от Етрополския проход през Арабаконак. Новото селище получило името Орхание, на името на султан Орхан, покорител на Балканите. Новото селище трябвало да охранява и улеснява пътниците по новия път на това важно географско място, където се кръстосват пътищата от София за Плевен, Русе и Варна със стария път от Видин-Враца-Мездра-Етрополе-Златица-Пловдив и респективно до Пазарджик. Отстои на 63 км от София, на 36 км от Мездра и 30 км от Етрополе.
Новото селище било планово устроено с шахматнообразно пресичащи се улици, къщи с просторни дворове. Скоро тук възникват фурни, кръчми, ханове. Пет години след застрояването на града през него минава ф. Каниц /1871 г./ и го описва така: "Този нов град е разположен в едноименно триъгълно поле и е главно средище на околия, брояща 25 села. На главния площад, който е негов архитектурен център, а и негова слава, се издигат конакът на каймакамина, градският часовник и джамията".

Постепенно Орхание става търговско-занаятчийски център и шосейна станция от София до Русчук - главния град на Дунавската област. Градът се прочува с орханийското масло и сирене на софийския пазар, с грозде и вишни, както и с вишновка, ракия. Според Иречек градът след Освобождението наброявал 2297 ж. и до 1934 г. се увеличава слабо -на 4290 ж. През 1934 г. е преименуван на Ботевград, защото до това място са достигнали Ботеви четници след разпиляването им край Враца. От близките села прииждат много заселници, откриват се големи индустриални предприятия и населението му нараства, като през 1985 г. е 22 459 ж., а през 1992 г. - 22 974 ж. Към града пътуват ежедневно много работници от селата Трудовец, Скравена, Врачещ и по-малко от по-далечното Литаково. И самият Ботевград докъм 1950 г. е давал изселници към София, Мездра, Червен бряг, Враца и Русе /предимно млекари, сладкари и бозаджии/.

Съвременният промишлен профил на града се определя от машиностроенето и електрониката. Още след възникването на града се е наложило да се направят работилници за колите и файтоните, а по-късно за автомобилите, минаващи по това място. Традицията е съчетана с новите нужди. От 1976 г. е изграден комбинат за автобуси "Чавдар" от няколко завода, включително за резервни части, за инструменти и др. Към него влизат предприятията за тапицерия в с. Трудовец, за тръбна арматура в Ябланица, за автобусни възли в Етрополе, за алуминиеви детайли в Джурово. Комбинатът има капацитет 2400 автобуса годишно и е в кооперативни връзки с 90 завода и фабрики в страната. Освен пътнически автобуси се произвеждат автобуси - стоматологични кабинети, книжарници, магазини, микробуси и др. В Ботевград е и научно-производственият комбинат за полупроводникова техника и прибори, електронни и механични машини. В него са заети над 2 хил. души, като в т. ч. 360 души са с висше образование.

Новият химически комбинат /с опитна производствена база към БАН/ за химически препарати, завод за пластмасови изделия, завод за тапети и др. Получава суровини от чужбина и от страната - каолин от Сеново, хартия от Мизия, нишесте от София, пектин от Перник. Хранително-вкусовата промишленост включва месокомбинат, млекозавод, хлебозавод, винзавод. Общината специализира в добива на фуражи, отглеждането на добитък и плодове. Има големи оранжерии за цветя, които се изпращат до София, Русе, Варна и за износ.

След прокарването на автомагистрала "Хемус", южно от града, движението облекчи градската територия. Градът бързо се благоустрои и модернизира. На централния площад редом със старата часовникова кула е паметникът на патрона на града Христо Ботев. Родно място е на Стамен Панчев, автор на стихотворението "Сине мой", на известния наш езиковед, славист и етнограф проф. Ст. Романски. Проф. Асен Златаров, които имал вила в курортната зона на града Зелин, е кръстник на града, предложил новото име Ботевград през 1934 г.